Abitare Talks

На 19-20 февруари 2010 г. списание Abitare организира международен архитектурен форум на тема „Трябват ли ни музеи и галерии”.

За първи път след приемането на концепцията за реорганизация на столичните музеи Abitare Talks събира всички главни действащи лица на една сцена.

Двудневният форум на които присъстваха специалисти от България и топ имена на световната архитектура се опита да отговори на въпроси отнасящи се до необходимостта от изграждането на нови музеи и галерии, реконструирането на старите и трябва ли да сe строят музеи „изобщо”.

 Мисия:

Abitare Talks разглежда чувствителните въпроси за създаването на града като цяло. Първият Talks представи състоянието на галериите и музеите и даде примери за преживяното и постигнатото. Темата „Нуждаем ли се от музеи и галерии” се оказа съвсем навременна, тъй като през  2010 г. се  очаква значима реформа на тези места. След първото Abitare talks участниците във форума се обединиха около една мисъл на Самюъл Бекет: „По-лесно е да изградиш светилище, отколкото да накараш божеството да го обитава.”

Въвеждащата дискусия

В първата дискусия на ABITARE TALKS модераторът Весела Ножарова представи идеята на Министерството на културата за „Водещи музеи на София”. Основните пунктове са:
1. Преместване на Националната художествена галерия в сградата на бившия Технически университет, където заедно с Галерията за чуждестранно изкуство да оформят Национален музей на визуалните изкуства.
2. Превръщане на Централната софийска баня в странна компилация между Музей на София и SPA център.
3. Изграждане на Музей на съвременното изкуство – Софийски арсенал, зад музея „Земята и хората”.
4. Съвсем хипотетично сградата на КАТ в „Дървеница” може да бъде превърната в Музей на тоталитарното изкуство.
По време на дискусията стана ясно, че правителството е отпуснало средства, които трябва да се усвоят бързо и много често с неясни цели и концепции.
Проф. Тодор Кръстев също изказа мнение по темата какви са идеите за развитието на музейната мрежа на София: „Не споделяме крайностите на Министерството на културата за окрупняване на музеите.”
Арх. Павел Попов разбуни духовете на конференцията с изявлението, че конкурсите за нови музеи досега са били тоталитарни. Според него пренареждането на картата на музеите в София е „отвратителен маниер на държавна политика”. Той допълни, че идеята Централната софийска баня да стане Музей на София и в същото време SPA център е абсолютно безумие.
„Тази уникална сграда не може да бъде преправяна и ако има две части, ще загуби облика си. Няма достатъчно минерална вода за SPA центъра, няма паркинг, няма удобни комуникации. В същото време, ако цялата сграда се превърне в музей, това би могло да бъде уникално не само за София, но и за Европа”, сподели арх. Станислав Константинов. Той от 15 години „има честта” да се занимава с тежката и болезнено дълга реставрация на банята.
Доц. Александър Кьосев от Софийския университет и Института за съвременно изкуство се намеси със съществена забележка за нееднородността на понятието „културно наследство”, тъй като различните възрастови групи имат различно отношение към миналото. Според него сегашната концепция е държавническа и недемократична.
Доц. Ирина Генова обърна вниманието на възможностите за публично-частно партньорство при изграждане на музейните колекции.
Яра Бубнова от Института за съвременно изкуство зададе резонния въпрос: „През цялото време говорим за архитектурната страна на музеите, а задаваме ли си въпроса, какво ще има в тези музеи и каква е стратегията за превръщане на изкуството в културна ценност и елемент от наследството?” Според нея концепцията е алиби за липсващата културна политика в страната, в това число и по отношение на публичните музеи.
Арх. Илиан Николов подчерта, че опитът му като автор на награден преди години проект за преустройство на Софийската градска художествена галерия показва, че много хора се въвличат в едни скъпоструващи упражнения, които нямат продължение. „Парадоксално, с изключение на Софийската градска галерия, нито един друг музей в София не е купувал произведения на съвременното изкуство. Да не говорим, че абсолютно липсва институция, която да притежава колекция на международно съвременно изкуство.”
Въвеждащата дискусия на ABITARE TALKS даде рамката на конференцията. Основният извод е, че е необходима съвременна концепция за музейна мрежа, но не с набързо усвоени средства, без да е обмислено правилното им предназначение.
Страстите след дискусията се успокоиха благодарение на прекрасната музика на Шопен в изпълнение на деца от Софийското музикално училище, в чест на 200 години от рождението на полския композитор.

Давид Каскаро е един от първите, работили за Palais de Tokyo – пространството за съвременно изкуство в Париж.
Как може една стара сграда да стане музей за съвременно изкуство? Как да се запази архитектурата, но да има нови функции? На тези въпроси отговаря архитектурното студио Лакатон/Васал от Бордо, което работи по проекта.
Всичко започва през 1999 г., когато огромното пространство на един от кейовете на Сена, пустеещо от години, се превръща в работна площадка и дом за архитектите. Те буквално живеят в сградата, докато я трансформират: правят кухненски бокс и си поставят легла.

 

Моник Вот е човекът, който менажира огромния проект за преустройството на Punta della Dogana, Венеция. Там може да бъде видяна колекцията от съвременно изкуство на Франсоа Пино. Всеки е чувал за него – седемнадесети по богатство в света и един от най-големите колекционери на нашето време.
Проектът за преустройството на Punta della Dogana е дело на известния с музейните си реализации Тадао Андо. Неговият талант превръща една историческа сграда от преди шест века в музей за съвременно изкуство. По времето на ренесанса Della Dogana е била митница. Разбира се, историческата архитектура е трябвало да бъде запазена напълно. Намесата е само във вътрешните пространства.

 

Джан Дапин е старши редактор на ABITARE, Китай. Презентацията й предизвика невероятен интерес сред публиката, показвайки картината на съвременното изкуство в Китай. Ако трябва да я определим с една дума, то това е “експлозия”. Експлозия на нови арт пространства, музеи, галерии, цели арт квартали.
С промяната и отварянето на страната през 1987 г. Китай стана не само първостепенна политическа и икономическа сила, но и предизвиква все по-голям интерес в областта на съвременното изкуство. Днес младите артисти образуват цели квартали-комуни, където има ателиета, галерии, книжарници, музикални зали и открити пространства за изкуство.
Такъв е случаят „789”. Така се казва цял квартал в Пекин – бивш военен завод, завладян от млади артисти.
Другото лице на „китайската експлозия” са музеите за съвременно изкуство. Те са държавни, като помпозния, напомнящ императорски палат, Национален музей за изкуство на Китай в Пекин, или частни, като Today Art Museum (отново в Пекин) с неговата футуристична архитектура. Впечатляваща архитектура демонстрира и музеят CAFA, проектиран от японския архитект Арата Изозаки.
Джан Дапин ни показа, че и новият световен арт център носи етикета Made in China.

Презентацията на У Уений ни убеди, че съвременната китайска архитектура е невъзможна без него. Развитието на градоустройството в Китай не прилича на никое друго. Пример за това е последният проект на архитекта. В момента на мястото на малко село той създава град, в който след година ще живеят милиони. Да строиш върху трева или блата е възможно единствено в Китай. В центъра на бъдещия град е предвидена галерия, която наричат наблюдателница. Именно от нея ще може да се наблюдава разрастването на града като арт проект. У Уений често трансформира стари традиционни китайски сгради в съвременни. За него е важно да вплете нови функционални елементи в класическата архитектура. А когато строи нова сграда, вкарва винаги момент от традицията.
У Уений очерта и големите проблеми с опазването на околната среда в Китай. Затова той винаги вплита зелената природа в своята архитектура.

Стефан Николаев е съвременен артист, създател на култовата експериментална галерия Glass Box в Париж. В края на 90-те френските художници предпочитат да пътуват до Берлин или Лондон, където алтернативните пространства са много повече.
Glass Box променя артистичния климат още с първата си изложба, наречена „Остани”, която призовава артистите да не бягат от Париж

 

Форумът закри една от легендите на архитектурата - Жан Нувел.

Демонстрира ни как работи една истинска архитектурна легенда днес. Неговата двучасова лекция беше достоен завършек на ABITARE TALKS.
Световноизвестният архитект буквално затрупа публиката с прецизна селекция от мащабните си проекти. В основата беше идеята, че сградата винаги е в някакъв контекст. Всеки музей е за строго определени място, публика, изкуство и социална среда.
Жан Нувел каза: „Ако искате да построите музей, трябва да знаете, че няма общи правила. Всеки проект е уникален.”
Нувел започна с една от по-ранните си музейни структури – сградата на фондация Cartier в Париж с нейната блестяща огледална фасада. След това показа няколко изложби. Например тази в центъра „Помпиду” в Париж, посветена на дизайна от 50-те години на миналия век. Нувел смесва авторските мебели с предмети без стойност от епохата, купени на Пазара на бълхите, за да покаже духа на времето. Собствениците, очаквали, че старите им мебели ще вдигнат цената си, остават разочаровани. Става скандал.
Архитектът коментира и провокативния си проект за Музей на рекламата в Лувъра. На класическата архитектура от XVIII век той противопоставя безумния рекламен език.
Нувел също така представи концептуалния си проект в Муре, Швейцария - изкуствен остров в езеро.
Последва блестящ пример за това какво представлява един съвременен музей за изкуство с Reina Sofia Centra de Arte в Мадрид.
Презентацията на Жан Нувел завърши с последния му проект за голям музей – Лувъра в Абу Даби, сграда, която още преди построяването си е обект на най-различни интерпретации. Със своя двоен купол това вероятно ще е един от най-скъпите музеи, строени някога.

БИХМЕ ИСКАЛИ ДА БЛАГОДАРИМ

На MTel, които тази година за пети пореден път ще връчат награди за съвременно българско изкуство.
На ЕТЕМ, за които не всичко е тонове алуминий.
На SAMSUNG, които са толкова напред, че на онова, което поискахме, отговориха просто - „няма проблем”.
На Bulgaria Air, BMW, Moroso, Baumit и Склада за подкрепата.
На Министерството на културата, защото е прието да се благодари и преди да се свърши работата.
На арх. Таня Глебова, защото разбира какво е кауза и как се работи за нея.
На Цветана Шипкова и Петър Торньов, които, докато работеха по организацията на конференцията, направиха и предстоящия брой на списание Abitare, посветен на местата за изкуство.
На Антоние, защото направи така, че Abitare да може да говори.

Благодарим на приятеля, съветника, космополита Оливие Боасиер.